Програмиране в среда Интернет
Начало
Увод
Съдържание
Въведение в Интернет
HTML
CSS
JavaScript
Perl
Полезни връзки
Речник на термините
JAVASCRIPT - ПЪРВА ЧАСТ
Поставяне на Java Scipt във WEB документ.
Скриване на Java Script от старите браузъри.
Типове променливи и идентификатори.
Тип на величините.
Java Script е скриптов език, създаден от екипа на Netscape
и първоначално носещ името LiveScript. След това (във версия 2 на Netscape
Navigator) той е преименуван на Java Script. Microsoft също имплементира
JScript ( с възможности подобни на Java Script) в своя Internet Explorer
3. За съжаление за момента има известни разлики между изпълнението на
един и същ скрипт върху различни браузъри. Това може да се преодолее чрез
установяване на браузъра на клиента (с помоща на Java Script) и предоставяне
на страница специално разработена за неговия браузър. Друг начин е разработчика
да се ограничи до функциите поддържани от повечето браузъри. Повечето
разработчици, обаче правят страниците си за Internet Explorer, тъй като
за момента той е доминиращия браузър (над 95% от потребителите използват
Internet Explorer).
Вграждането на Java Script може да стане по два начина
: чрез връзка към външен файл, подобно на CSS, и чрез вграждане в тялото
на документа с тага <SCRIPT>... <SCRIPT>.
Ето пример за вграждането на Java Script код:
Вграждане на външен файл:
<HEAD>
<LINK HREF="script.js" TYPE="text/javascript">
</HEAD>
Вграждане в документа (заглавна секция):
<SCRIPT LANGUAGE="JavaScript" TYPE="text/JavaScript">
<!-- скриване от стари браузъри
.....
// край на скриването-->
</SCRIPT>
<SCRIPT LANGUAGE='Javascript' SRC='pop00000.js'></SCRIPT>
Вграждане в тялото на документа:
<BODY>
<SCRIPT LANGUAGE="JavaScript" TYPE="text/JavaScript">
<!-- скриване от стари браузъри
.....
// край на скриването-->
</SCRIPT>
<BODY>
Разликата между вграждането на кода в заглавана секция и в тялото е тази, че кода сложен в заглавната секция не се изпълнява докато не бъде извикан. Там най-често се поставят декларации на функции. Кода поставен в тялото на документа са изпълнява в реда в който е поставен. От тук може да се извикват функции, декларирани в заглавната секция. Ето пример за това :
<HTML>
<HEAD>
<TITLE>Програмиране в Интернет - Java Script</TITLE>
<META HTTP-EQUIV="Content-Type" content="text/html; charset=windows-1251">
<SCRIPT LANGUAGE="JavaScript" TYPE="text/JavaScript">
<!-- скриване от стари браузъри
function clickAlert() {
alert ("Hello world!");
return true;
}
// край на скриването-->
</SCRIPT>
</HEAD>
<BODY>
<SCRIPT LANGUAGE="JavaScript" TYPE="text/JavaScript">
<!-- скриване от стари браузъри
var text="Първи скрипт.";
document.write("<H1>"+text+"</H1>");
// край на скриването-->
</SCRIPT>
<H1>Това е чист HTML.</H1>
<SCRIPT LANGUAGE="JavaScript" TYPE="text/JavaScript">
<!-- скриване от стари браузъри
var text="Втори скрипт.";
document.write("<H1>"+text+"</H1>");
// край на скриването-->
</SCRIPT>
<A HREF="ex1.html#" onClick="clickAlert()">Щракнете тук, за да видите резултата от скрипта в заглавната част</A>
</BODY>
</HTML>
Това
е резултата от този код.
По-късно ще бъдат обяснено,как точно действа скрипта.
Първо, обаче трябва да се запознаем с основите на Java Script. Като за
начало ще се запознаем със синтаксиса. В Java Script всеки ред завършва
с точка и запетая. Докато не срещне точка и запетая всичко се приема за
един ред. Друга особенност (за разлика от Паскал) е , че Java Script прави
разлика между малки и големи букви. В този смисъл променливите
с имена Name, name
и NAME са три различни променливи. Коментарите
в Java Script спазват конвенцията на езика C++. Едноредовия коментар започва
с // , а много редовия /*
... */. Правилата за образуване на променливите са :
- Името на променливата трябва да започва с буква от латинската азбука (a-z или A-Z) или знак за подчертаване.
- Останалата част от името може да съдържа всяка буква, цифра или знак за подчертаване.
- Името на променливата не може да съдържа интервали.
- Избягвайте употребата на запазени думи като име на променлива.
Запазените думи в Java Script са:
Abstract else if new static try boolean extends implements null super typeof break false import package switch var byte final in private syncronize void case finaly instanceof protected this while catch float int public throw with char for interface reset throws do function long return transient double goto native short true
Дефинирането на променливите в Java Script не е задължително, но се препоръчва, от гледна точка на прегледност на програмата. Това става със запазената дума var. За да се намали размера на програмата е възможно декларирането на няколко променливи едновременно :
var text = "Hello world";
var x,y,z;
Както виждате е възможно присвояването на стойност директно при декларацията на променливата. Както във всеки език и тук променливите могат да са няколко типа :
- Числови променливи - съдържат числа. Например timer=200.
- Низови променливи - съдържат текстови низове. Например name="Josh".
- Букеви променливи - могат да имат само две стойности истина (true) или лъжа (false). Например flag=true.
Числовите променливи се представят като числа, които не са заградени в кавички. Форматите на числата, които се разпознават от Java Script са десетични (128), шестнайсетични (0х23F), осмични (023). Десетичните числа може да са предстване и в научен формат (с експонента и мантиса - 56е-10). Ето пример за числови променливи :
var x = 56; //десетично представяне
var y = 34e-5; // дес.представяне - научен формат
var z = 034; // осмично представяне
var s = 0x23F; // шестнайсетично представяне
Низовите променливи се представят като текст заграден
в кавички (ако са заградени в кавички цифрите също се интерптретират като
текст). Не всичко обаче се интрепретира като текст, съществуват т.нар. управляващи
символи (escape charesters), които имат специално значение за интерпретатора.
Те винаги започват с наклонена черта ( \ ) и имат следното значение :
| Символ | Значение |
| \\ | Ляво наклонена черта |
| \' | Апостроф |
| \" | Кавички |
| \b | Изтрива знака пред символа(backspace) |
| \f | Нова страница на принтера (form feed) |
| \n | Нов ред |
| \r | Връщане в началото на реда (carrige return) |
| \t | Табулатор |
Примери за низови променливи са :
var text = "Hello wolrd!"
var text1 = "40";
vat text2 = "\" Низ в кавички. \"";
Последната променлива е пример за това как може да използваме управляващите символи, за да изпечатаме в текста кавички. Друг начин да се поставят кавички е заграждането на низа в апострофи. Ето така например :
var text = 'Друг "начин за кавички"';
.Трябва да се има впредвид, че управляващите символи имат различно действие в зависимост от това къде са приложени. Например знака за нов ред "\n" поставен в тялото на HTML документ няма да постигне желания резултат. Това е така защото HTML игнорира знаците за нов ред ( както може би си спомняте нов ред в HTML се постига с тага BR). Но този управляващ символ поставен в текстово поле например, ще пренесе всичко след него на нов ред. Ето и пример за казаното по - горе :
<HTML>
<HEAD>
<TITLE>Програмиране в Интернет - Java Script</TITLE>
<META HTTP-EQUIV="Content-Type" content="text/html; charset=windows-1251">
</HEAD>
<BODY>
<SCRIPT LANGUAGE="JavaScript" TYPE="text/JavaScript">
<!-- скриване от стари браузъри
var text = "Текст с \n нов ред";
document.write(text+"<BR>");
document.write("<TEXTAREA COLS=30 ROWS=4>"+text+"</TEXTAREA><BR>");
text = "Текст с \t табулация";
document.write(text+"<BR>");
document.write("<TEXTAREA COLS=30 ROWS=4>"+text+"</TEXTAREA><BR>");
text = "Текст с \" кавички \"";
document.write(text+"<BR>");
document.write("<TEXTAREA COLS=30 ROWS=4>"+text+"</TEXTAREA><BR>");
// край на скриването-->
</SCRIPT>
</BODY>
</HTML>
Това
е резултата от този код.
Характерно при Java Script е това, че едни и същи операции
имат различно действие в зависимост от това върху какъв тип променливи
са приложени. Например:
var x = 10;
var y = 5;
var result;
result = x + y //резултата е 15
//нека сега да променим x на низова променлива
x = "10"
result = x + y //резултата е 105
Както виждате трябва да внимавате със свободата, която ни дава Java Script. Хубавото в случая е, че има вградена функция, която връща като резултат низ с типа на променливата - typeof().